На въпроса на гръцкия сайт дали Желко Обрадович отговаря на очакванията му, френският национал и разпределител, пристигнал от АСВЕЛ в края на юли, отговаря:
„Той е точно такъв, какъвто си го представях. Всъщност, честно казано, дори по-добър. И това е много положително. Никога нямам нищо негативно да кажа за който и да е треньор, но не очаквах да вдъхва толкова увереност. Той се уверява, че разбираш играта и какво очаква от теб, като същевременно те оставя да правиш на терена това, което умееш. Наистина ценя това. Особено за играчите, които понякога изпитват трудности, той винаги се старае да им върне увереността в решенията им. Наистина ценя това у треньора, както и неговите системи. Бях приятно изненадан от системите около разпределителя, ситуациите без топка и така нататък. Не искам да разкривам много, но това беше нещо, което наистина исках да видя отблизо. Когато беше в Партизан, нямаха класически разпределител освен Данте Ексъм и въпреки това успя да направи отличен сезон, да класира отбора за плейофите без състав, пълен с такива таланти. Това е още по-невероятно и впечатляващо. Така че да, вярно е.“
Силвен Франсиско говори и за осемте си братя и сестри и за това, че в началото е бил мълчалив.
„Много съм близък с братята и сестрите си. Израснахме в труден квартал, дори много труден, с наркотици, престъпност и всичко това. Така че не бих казал, че това ми е помогнало директно със съотборниците, защото по природа не бях особено общителен. Бях по-скоро затворен, сдържан и не говорех много.
Това, което ми помогна, беше комуникацията с треньорите. За да станеш лидер, винаги са ми казвали, че лидерът трябва да говори, да разбира съотборниците си и тези, с които споделя терена. В кариерата ми най-голямото предизвикателство беше да стана по-комуникативен и да общувам по-добре със съотборниците си, и това ми е служило много до днес. Позволи ми да разбера как да бъда добър разпределител.
Има лидерство, което се проявява на терена без нито една дума, но някои играчи имат нужда и от вербална комуникация. За мен предизвикателството беше как да водя отбор. Винаги съм искал, когато напускам отбор след една, две или три години, съотборниците ми да казват: ‘Липсваше ми, беше страхотно да играя с теб.’ Това означава, че съм оставил своя отпечатък. Това беше най-голямото ми предизвикателство, а семейството ми ми помогна да бъда по-открит, да разбирам играчите и постоянно да гледам видео.“
Двама от бившите му треньори този сезон са в Гърция: Василис Спанулис в Арис и Андреа Тринкиери в ПАОК. Силвен Франсиско разказва за отношенията си с двамата.
„Спанулис, спомням си, че винаги ми казваше, че съм пълноценен играч. Повтаряше ми: ‘Струваш един милион долара.’ Това ми каза преди заминаването ми за Евролигата. Постоянно ми казваше: ‘Играй с инстинкта си, играй както умееш. Защото ако не играеш с инстинкта си, няма да станеш играчът за един милион долара, който можеш да бъдеш, просто ще стагнираш.’ Спомням си го, сякаш беше вчера.“
А Андреа… Андреа беше толкова забавен. Винаги ми казваше колко цени характера ми. Че съм много състезателен, че винаги искам повече. Казваше ми никога да не се отказвам. И добавяше: ‘Харесвам всичко у теб, дори моментите, в които се ядосваш.’
Тъй като съм много състезателен, случва ми се да се ядосвам, не на треньора или на съотборниците, а на самия себе си. Толкова е лудо! Но той винаги ми казваше: ‘Бъди себе си. И ако нещо не е наред, питай ме.’ А когато идваше моят ред да вляза на терена, ми казваше: ‘Покажи ми магията си.’
Обрадович за първи път води френския разпределител, пристигнал от АСВЕЛ това лято
Сръбският специалист подписа с Панатинайкос за три сезона и 10,5 милиона евро, няколко месеца след като през ноември 2025 г. подаде оставка от поста си в Партизан Белград. Силвен Франсиско говори за това бъдещо сътрудничество още през август, преди да започне да работи с него ежедневно.
Френският национал този сезон е сред седемте най-високоплатени играчи в Евролигата, редом със съотборника си Гершон Ябусели.
