По време на второто издание на EBAG Business Conversations италианецът, който вече е консултант на Атланта Хоукс, говори по различни актуални теми. Откъси.
Новата глава в Атланта:
„Преди всичко търсех начин да продължа да работя в баскетбола, докато чакам нова възможност като треньор. Шест месеца бях президент на Милано, до края на сезона, и знам, че това може да е създало впечатление, че искам да се оттегля. Честно казано, тогава бях малко объркан. През лятото, докато водех лагери из Европа, осъзнах, че теренът ми липсва. Исках да остана в това и, ако се появи възможност, да се върна към треньорството.
За мен беше важно също да имам възможност да работя с Куин Снайдър. Той е приятел, работихме заедно в Лейкърс и в Москва, където беше основният ми асистент. Познавам хората, които съставляват организацията, и им имам доверие, така че се чувствам на правилното място, с правилните хора; това е най-важното.
Ролята ми е много проста: аз съм консултант. Присъствам на тренировки и срещи, гледам мачове, разговарям с треньорите, когато ме помолят, давам мнението си и продължавам да се уча. Вече имаме планирани около пет посещения с продължителност две до три седмици всяко.
Беше наистина впечатляващо да се върна в НБА след седем години и да видя нивото на знания, организация и професионализъм, както и структурата на тренировките. Забележително е да се наблюдава постоянният им напредък.“
Идеалната клубна лига в Европа:
„Ако аз трябваше да проектирам тази система, бих си представил голямо състезание, което да уважава и националните първенства, като предлага частичен достъп на отборите от тези лиги. Тоест не би било напълно затворена система.
Смятам също, че е наложително известно сътрудничество с НБА, предвид огромната ѝ икономическа и търговска мощ, нейните възможности и експертиза, от които можем само да спечелим. Съществено е да се вземат предвид и националните отбори, защото във всяка страна привържениците са страстно привързани към своите отбори, а трябва да пазим и физическото здраве на играчите.
Друг ключов момент засяга броя на наличните играчи. Задължително е да се осигури по-голям брой играчи от високо ниво на пазара. В противен случай тези играчи ще се превърнат във все по-рядък ресурс, а клубовете неизбежно ще се впуснат в ожесточена конкуренция, която ще ги принуди да надплащат именно заради този недостиг.
Трябва да вземем предвид въпроса с правата върху образа, търсенето на играчи от НБА и възможността за бъдещо разширяване на лигата. Ако НБА стартира собствено състезание в Европа без споразумение с Евролигата, докато Шампионската лига продължава да съществува, фрагментацията ще стане още по-голям проблем. Трябва да намерим баланс.
В крайна сметка трябва да решим дали най-престижното европейско състезание иска да даде на всеки клуб реален шанс за победа, или успехът ще остане съсредоточен в ръцете на клубовете с най-големи бюджети. В Европа горе-долу винаги едни и същи отбори достигат до Финалната четворка и печелят Евролигата. Разбира се, те заслужават успеха си, но системата е различна от тази в НБА, където през последните години видяхме много различни шампиони.
Трябва да решим какво искаме. Щом това решение бъде взето, трябва да изградим системата съобразно него и да я поддържаме във времето.“
Залите:
„Днес възможността да притежаваш или да управляваш пряко залата също е от решаващо значение. Не става дума само за билетите, но и за рекламата, кетъринга, паркинга, ложите и много други източници на приходи. Приходите от залата играят съществена роля в бизнес плановете на франчайзите в НБА и в способността им да достигнат точката на рентабилност. Клубовете, които не контролират собствената си инфраструктура, са в различно положение от тези, които са собственици или имат дългосрочно споразумение да я управляват и да събират приходите.“
Семейство Армани в Милано:
„Семейство Армани също имаше дългогодишна страст към баскетбола. Самият господин Армани беше практикувал този спорт на известно ниво и често разказваше, че любовта му към баскетбола се е родила в младостта му, докато гледал по-големия си брат Серджо да играе през уикендите. Сестра му Розана също е играла баскетбол на добро ниво през 60-те години. Така че баскетболът наистина беше част от семейната история.
Мисля, че това със сигурност е повлияло на решението му да поеме клуба през 2008 г. Но преди всичко вярвам, че искаше да се отплати на Милано. С времето страстта му към отбора само растеше. Обожаваше атмосферата и обичта на привържениците. Никога не отказваше селфи или автограф. Беше загрижен за отбора и следеше играта, отдадеността и, както обичаше да казва, елегантността на играта му.
Понякога, когато преценяваше, че на отбора му липсва нещо, отпускаше допълнителен бюджет, за да можем да привлечем още един играч. Но участието му беше наистина мотивирано от неговата отдаденост и страст към отбора.
Убеден съм, че това наследство ще продължи. Мисля, че господин Дел’Орко и семейството му ще продължат проекта. Днес е много трудно да си представим Олимпия Милано без семейство Армани, предвид наследството, оставено от господин Армани: не само чрез инвестициите му, но и чрез вниманието и страстта, които посвети на клуба.“
НБА срещу Европа:
„Основната разлика е в това, че НБА преди много години реши да създаде общ икономически пай, а след това да решава как да го разпределя, включително с играчите. Те разполагат със значителна и легитимна власт, защото са главните действащи лица във всяко състезание. Те са тези, които привличат публиката на мачовете. Заслужават възнаграждение, съответстващо на представянето им, но системата трябва да остане здрава и за лигата.
Може да се харчи повече в продължение на две или три години, но ако начинанието в крайна сметка се провали, какво ще завари следващото поколение играчи? НБА също реши дали иска система, в която всеки отбор има реален шанс да спечели, и след това изработи правилата според тази цел. От търговска, структурна и планова гледна точка тя взе отлични решения.
Европа се опитва да навакса изоставането в тези области. Но основните ни предимства са качеството на мачовете ни и страстта около тях. Тази страст понякога може да стане прекомерна, защото след три мача натискът вече е силен за всички, но нивото на състезанието е изключително.
НБА изпитва голямо уважение към техническите и тактическите постижения на европейския баскетбол. Свидетелство за това са броят на европейските играчи, станали звезди в НБА, и нарастващото присъствие на треньори и мениджъри, работещи в двете системи.
Ако НБА и Евролигата постигнат споразумение, един от най-важните аспекти ще бъде запазването на самата същност на европейското състезание. Надявам се Евролигата и НБА Европа да намерят общ език и да създадат единна лига.“
След напускането на пейката на Милано Месина пледира за сближаване с НБА
Еторе Месина подаде оставка като треньор на Олимпия Милано на 24 ноември 2025 г. след шест сезона, преди да завърши сезона в клуба на ръководен пост. През март 2026 г. той вече смяташе, че идеалът би бил сливане между НБА и Евролигата. Оттогава акционерите на Евролигата, събрали се в Комо на 5 октомври, отхвърлиха официалната оферта на НБА, като същевременно дадоха 30-дневно удължаване на преговорите, а Адам Силвър поддържа старта на НБА Европа в началото на сезон 2027/28. Единствен собственик на Олимпия от 2008 г., Джорджо Армани почина през септември 2025 г.
